Морското наследство на Бургас получава все по-силно международно внимание, а Ченгене скеле се утвърждава като един от най-интересните примери за съхраняване на живи рибарски традиции по българското Черноморие. Темата излезе на преден план по време на Международния форум „Морско наследство и рибарски традиции“, който събра в Бургас експерти, учени, музейни специалисти, представители на местните власти и рибарски общности от девет държави.
Двудневният форум насочи вниманието не просто към опазването на историческата памет, а към традициите, които продължават да бъдат част от ежедневието. Именно това превръща Ченгене скеле в интересен модел – тук рибарството, местните знания, кухнята и обичаите не са само музейни експонати, а наследство, което продължава да се предава между поколенията.
Ченгене скеле като модел за живо морско наследство

Особено място в дискусиите зае рибарско селище Ченгене скеле, където автентичната местна общност съществува паралелно с развиващия се Културно-туристически комплекс „Ченгене скеле“. Това съчетание позволява историята на местните рибари да бъде представяна пред посетителите, без селището да губи връзката си с хората, които продължават да практикуват занаята.
Културно-туристическият комплекс допълва тази среда с музейни експозиции, културни събития и туристически дейности. Така морското наследство се превръща не само в част от историята на Бургас, но и в ресурс за съвременен културен туризъм.
В рамките на форума бяха обсъдени традиционни практики и занаяти, местната кухня и различни съвременни подходи за представяне на нематериалното културно наследство. Един от основните акценти беше необходимостта местните общности да участват активно в неговото съхраняване, вместо традициите да бъдат отделяни от хората, които ги практикуват.
Може ли Ченгене скеле да получи признание от ЮНЕСКО?

Сред най-значимите послания след международната среща е оценката, че моделът на Ченгене скеле има потенциал да получи значително по-широко международно признание.
При закриването на форума д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, очерта възможността в бъдеще съхраняваното в Ченгене скеле наследство да достигне и до световната система за опазване на културните богатства.
Това все още не означава, че Ченгене скеле е включено в списък на ЮНЕСКО или че подобно признание е гарантирано. Международният форум обаче показва, че съществува експертен интерес към модела и към начина, по който Бургас съчетава автентична рибарска общност, културно наследство и туризъм.
Рибарските традиции трябва да останат живи

Една от основните теми на форума беше предаването на знания между поколенията. Именно наличието на действаща рибарска общност отличава Ченгене скеле от класическия музеен модел.
В рибарското селище на Бургас все още живеят хора, които познават традиционния поминък, морето, местните рецепти и практиките, натрупвани през поколенията. Съхраняването на тези знания зависи не само от институциите, но и от възможността самата общност да остане активен участник в развитието на мястото.
Интересен е и подходът към местната кухня. Проучването и популяризирането на традиционни рецепти дава възможност част от нематериалното наследство да достигне до посетителите чрез преживяване, а не единствено чрез музейна експозиция.
Морското наследство става част от културната визия на Бургас
Форумът постави Ченгене скеле и в по-широкия контекст на културното развитие на Бургас. Градът подготвя кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2032 г., а местното нематериално наследство може да има важна роля в изграждането на неговата културна идентичност.
Развитието на Ченгене скеле показва възможен модел, при който туризмът не заменя местната традиция, а помага тя да бъде разказана пред по-широка публика. Ако този баланс бъде запазен, рибарското наследство на Бургас има възможност да се превърне от регионална забележителност в културен пример с международна разпознаваемост.






