В ранните часове на деня рибарските лодки напускат пристанищата, а морето все още пази тишината на нощта. За поколения местни жители рибата в Бургаския залив е не просто храна, а поминък, традиция и начин на живот. От пролетния сафрид до есенния паламуд, всеки сезон носи различен улов. Но днес рибарите забелязват промени, които поставят под въпрос познатия ритъм на морето. Какво се случва с рибните запаси и кои традиции продължават да живеят?
Риболовът в Бургаския залив – традиция с вековна история

Риболовът по Южното Черноморие има дълбоки исторически корени. Археологически находки край нос Форос, включително тежести за мрежи и принадлежности за тяхното изработване, свидетелстват за древни риболовни практики. Районът е бил част от оживена крайбрежна мрежа, в която морето осигурявало храна и възможности за търговия. Още следи от това минало могат да бъдат открити в историята на древната крепост Форос край Бургас.
Ченгене скеле – живото наследство на рибарите
Рибарското селище Ченгене скеле съхранява традиции, предавани между поколенията. През 2016 г. плетенето на таляни, мрежи и винтери е вписано в националната представителна листа на нематериалното културно наследство. Зад този занаят стоят знания за теченията, поведението на рибите и правилния момент за поставяне на риболовните съоръжения.
Кои риби обитават Бургаския залив?

Бургаският залив предлага разнообразни местообитания за морските риби. Сафридът, хамсията и цацата образуват пасажи, докато попчетата и барбунът обитават предимно придънните зони. Паламудът и леферът са подвижни хищници, чието сезонно присъствие зависи от температурата, храната и миграционните маршрути.
Сафридът и паламудът – символите на сезонния улов
Сафридът е сред най-познатите риби по българското Черноморие. През лятото на 2026 г. рибари от Ченгене скеле съобщават за богат улов на сафрид, въпреки намалелите количества на други видове. Паламудът остава особено ценен през есента, когато пасажите му преминават покрай брега. Тези сезонни миграции от поколения определят ритъма на местния риболов.
Сезонен риболов в Черно море – кога каква риба се лови?

Риболовният календар следва природните цикли, но никой сезон не гарантира богат улов. Температурата на водата, теченията и наличието на храна влияят върху движението на пасажите. Затова традиционните периоди на риболов могат да се различават от действителния улов през отделните години.
| Сезон | Характерни видове |
| Пролет (март–май) | Карагьоз, хамсия, цаца, първи сафрид |
| Лято (юни–август) | Сафрид, барбун, хамсия, кефалови риби |
| Есен (септември–ноември) | Паламуд, сафрид, лефер, чернокоп |
| Зима (декември–февруари) | Цаца, хамсия, кефалови риби |
Таблицата показва ориентировъчна сезонност, а не разрешените срокове за риболов. За някои видове има специфични ограничения.
Защо есента е сезонът на паламуда?
През есента паламудът традиционно преминава през западната част на Черно море. Тези миграции го правят желан улов за рибарите по Южното Черноморие. Но през октомври 2026 г., след силно начало на сезона, уловите рязко намаляват. Продължителното бурно време задържа лодките на брега, а след възстановяването на риболова пасажите се оказват по-трудни за откриване. Това показва колко непредвидим може да бъде дори добре познатият есенен сезон.
Как се променя Черно море и какво разказват рибарите?

За хората, които излизат ежедневно в морето, промените не са само статистика. През есента на 2025 г. опитни рибари от Ченгене скеле определят сезона като един от най-слабите, които помнят. Те разказват за необичайно малки количества попчета, по-топла вода и все по-трудно предвидими пасажи. Подобни наблюдения повдигат важни въпроси за бъдещето на местния поминък.
Когато старият рибарски календар вече не е достатъчен

Научните изследвания потвърждават, че Черно море е под натиск от климатичните промени, замърсяването и прекомерния риболов. Промените в температурата и морските местообитания могат да повлияят върху разпространението на важни стопански видове, включително сафрида и хамсията. Това обаче не означава, че всяка слаба риболовна година има една и съща причина.
Крайбрежните екосистеми са взаимосвързани. Мандренското и Атанасовското езеро, както и защитените територии около Бургас, са част от по-широкия природен пейзаж. Тяхното значение за биоразнообразието е разгледано и в статиите за Мандренското езеро и миграцията на птиците по Виа Понтика.
Сезонна рибна кухня в Бургас – традиционни ястия и местни вкусове

Кухнята на Бургаския край отдавна следва ритъма на морето. През топлите месеци на трапезата преобладава прясната риба, а есента носи паламуд и стари рецепти за неговото съхранение. През зимата рибената чорба и печените ястия събират семействата около масата. Тези кулинарни традиции разказват не само за местните вкусове, но и за начина, по който рибарските общности са използвали сезонния улов.
Пролет и лято – пържен сафрид, цаца и рибена чорба

С настъпването на топлите месеци сафридът се превръща в един от най-търсените видове по Южното Черноморие. Традиционно се овалва леко в брашно и се пържи до златиста коричка. Поднася се с лимон и свежа салата. По подобен начин се приготвя и цацата, която отдавна е част от непретенциозната крайморска кухня.
Рибената чорба също заема специално място на бургаската трапеза. За нея често се използват няколко вида риба, зеленчуци и ароматни подправки. Всяко рибарско семейство може да има собствен начин на приготвяне, а вкусът зависи както от съставките, така и от преснотата на улова.
Есен – паламуд, лакерда и веяна риба

Есента е времето, когато паламудът заема централно място в рибарската кухня. Пресният паламуд е подходящ за печене на скара или във фурна, но част от улова традиционно се съхранява за по-студените месеци. Така са се утвърдили два характерни специалитета – лакердата и веяният паламуд.
Лакердата се приготвя чрез осоляване на почистени парчета риба, които след необходимата обработка се съхраняват при подходящи условия. Веяният паламуд преминава през осоляване и сушене, които му придават по-плътна текстура и наситен вкус. Тези техники са били особено ценни във времето преди хладилниците, когато съхраняването на есенния улов е било част от подготовката за зимата.
Зима – риба плакия и домашни рецепти

През студените месеци на преден план излизат печените рибни ястия и рецептите, които могат да се приготвят с предварително съхранена риба. Сред познатите специалитети е рибата плакия, която се пече с лук, домати, подправки и понякога лимон. Това е ястие с различни регионални варианти, добре познато и по българското Черноморие.
Зимната кухня съхранява и вкусовете на есента. Осоленият паламуд, домашните рибни мезета и топлата рибена чорба напомнят за времето, когато морето е било основен източник на храна за крайбрежните семейства.
Никулден в Бургас – празникът на рибарите и морето

На 6 декември Бургас отбелязва Никулден – деня на Свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците и рибарите. Празникът е дълбоко свързан с идентичността на града. По традиция на трапезата се поднася риба, а сред най-познатите обредни ястия е пълненият шаран, наричан още рибник. Макар шаранът да е сладководна риба, той има особено място в българските никулденски обичаи.
В Бургас празникът има и свой морски характер. Приготвят се рибен курбан, печена риба и традиционна чорба, които се споделят с жителите и гостите на града. Според старите рибарски вярвания на Никулден лодките не бива да излизат за улов. Денят е посветен на благодарността към морето, надеждата за благополучие и паметта на моряците и рибарите, които не са се завърнали у дома.
Така Никулден събира в един празник всичко, което прави рибарската култура на Бургас толкова характерна – морето, храната, семейните традиции и уважението към поколенията, живели от неговите дарове.
Бъдещето на рибарските традиции край Бургас
Рибарството е повече от стопанска дейност. То съхранява знания, умения и истории, които трудно могат да бъдат заменени. Въпреки променящите се условия, лодките продължават да излизат в морето, а местните рецепти остават част от семейната памет.
Да опознаем рибата на Бургаския залив означава да разберем и хората, които живеят с неговия ритъм. Защото всяка рибарска мрежа носи не само надежда за улов, но и частица от историята на крайбрежието.





